Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]

Не ми сърди, че нямам криле.

Не сърди, че не мога да литна.

Това не значи, че не искам,

Не значи, че не мога да опитам.

Не питай ме защо мълча.

Недей - думите все лъжат.

Повярвай ми ще е лъжа,

Това, което ще ти кажат.

Не се опитвай да ме убедиш,

Че слънцето го няма.

Не се опитвай, ще сгрешиш

Ако залъжеш ме с измама.

Всичко е вечно,

Но и всичко се губи.

Виж слънцето далечно

Отлитащо сред хилядите думи.

Не ме питай защо не летя,

Защо съм още на земята.

Знай, те отнеха и това,

Отнеха ми крилата.

Не се сърди, че мълча.

Аз нямам какво да ти кажа.

Не поглеждай тайно в моите очи

Няма в тях надежда!

Къде са ми мечтите,

Къде са моите крила?

Да, казах твърде много -

Наказват ме сега...

Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]

© Таня Табакова. Всички права запазени!