Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]

Здравей, приятелю от мрака!

Дойдох да се видя отново с теб.

В миг душата ми проплака,

Наранена от света зловещ.

Ти знаеш, че студът е много

И той е вечен във човешките сърца.

Той порасна - таз тревога

Споделям с теб сега.

Аз самата се променям -

Без да искам руша

Това, което обожавам -

И това е силата на студа.

Сърцето ми се вкаменява,

Като антика стара само ще стои

Блясъкът, който напомня

За обичта в отминалите дни.

Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]

© Таня Табакова. Всички права запазени!