Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]

Блуждае луната все така мътна

и все я разпитвам защо е сама.

Тя не отвръща, а ме гледа безмълвна

пропила се в мен със свойта тъга.

Искам да й кажа, че и аз съм самотна,

но само махвам унило с ръка.

Сутринта да загина със нея не мога...

и ще остана тогава напълно сама.

Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]

© Таня Табакова. Всички права запазени!