![]() ![]() Твърдушка, Мекушка и СладушкаЕдна бабичка отишла в гората да си събере дръвца. Срещнал я един гладен вълк и й рекъл: Бабо, ще те изям! Много съм гладен! У-у, синко, недей ме изяжда! Аз съм стара и месото ми е кисело и жилаво. Докато ме изядеш, ще си изкъртиш зъбите. Но щом си толкова гладен и не можеш да ходиш на лов, то слушай: аз имам три дъщери. И трите са млади, хубави, стройни като тополки, румени и червени като узрели череши. Ох, мари, бабо, не ми разправяй за тях, че видиш ли, устата ми се напълни с плюнка. Ето, сега ще те изям, защото вече ми причерня пред очите! изскимтял вълкът. Стой, Вълчо, не бързай! говорела кротко бабата. Та тия три мои момичета се казват и с хубави имена: Твърдушка, Мекушка и най-малката Сладушка. Ако ме оставиш сега да си отида, обещавам ти една от тях, която си избереш. Ела довечера по тъмно, за да не те усетят кучетата, и вземай каквото ти душа иска. Вълкът повярвал, пооблизал се и заминал. Бабичката си набрала набързо дърва, метнала ги на гърба си и дим да я няма. Отишла в къщи и разказала на дъщерите си какво е уговорила с вълка. Ама вие да не се боите, милички говорела бабата. Аз му казах така само и само да се отърва от него, че какъвто беше гладен, схрускваше ме, докато се обърна. Сега приберете всичко от двора и да заключим вратата, че той ще дойде, щом се мръкне. Така му казах мръкне ли се, идвай, да не те усетят кучетата и овчарите! Момичетата излезли на двора и прибрали къде що имало дрехи, тикви и други работи, заключили вратата, вечеряли и легнали. Бързали да угасят светлината, та дано вълкът не познае тяхната къща. Но още не заспали, и вълкът се примъкнал в техния двор, поразвъртял се насам-натам, да няма кучета, и почукал на вратата: Бабо, бабо-о-о, отвори ми! Бабата попригушкала Сладушка до себе си и мълчала. Бабо, бабо-о-о, отвори ми! Дойдох да ми дадеш Твърдушка! Бабата се позасмяла в тъмното и отговорила: Твърдо е баба подпряла! Мекушка, бабо, Мекушка! Иди си, Вълчо, иди си! Твърдо е баба подпряла и меко си е постлала! Бабо, бабоо, дай ми Сладушка! Бягай, Вълчо, ще те насетят кучетата! подвикнала бабата. Яка ти кожа, ако те хванат! Баба си е твърдо подпряла, мекичко си е постлала и сладичко си заспала! Разбрал вълкът хитрините на бабата, но нямало какво да прави. Тръгнал си, па му хрумнало на ум да се скрие в едно купище царевица, което било пред вратата. Мушнал се в купището и само опашката му останала отвън. Някъде посред нощ, когато пропели първи петли, бабичката рекла да стане, та да побели царевици, и подвикнала на дъщерите: Хайде, ставайте, петлите пропяха! Снощи рано легнахме от тоя пусти вълк, но сега да побелим царевица, че ще ни се смеят съседите всички прибраха царевицата, а само нашата стои по двора. Девойките не пускали майка си: Леж, мамо, може вълкът да лежи на двора и да ни разкъса! Ха, вълкът си няма друга работа, че ще лежи на нашия двор да ни чака! Че и той душа носи, и неговият живот си му е мил! Къде ще се остави всред село да лежи, че да го насетят кучетата! Хайде, хайде, ставайте! Стига сте се прозявали! И излязла бабата навън и право на купището с небелена царевица. Тя съзряла опашката на вълка, ама помислила, че дъщерите й са забравили хурката, та подръпнала опашката, мърморейки: Виж ги ти, пустите момичета! Аз им рекох да приберат всичко, а те забравили хурката! И като дръпнала вълка за опашката, той скочил и я разкъсал на парчета!
![]() ![]() ![]()
Аз, детето! - детският портал! |