Обратно към: [Найден Вълчев][СЛОВОТО]

Някога, през каменната ера,

в детството - край нашата река

спря катун и циганката черна

и на мен ми гледа на ръка.

- Машалла! - ми рече. Ще ги любиш,

ще те любят, ще те изядат.

В кален ден в мъгла ще се загубиш,

Найдене, но пак ще фанеш път.

Пътят ти е все по нанагорно.

Теб ще те наръгат в гръб със нож.

Пише, че си се родил във вторник

и късметът ти не ще е лош,

вярно - зян ще ставаш, ще ревеш, но

да не са ти уроки! - спасен,

тебе няма как да те не срещне

хубав, ама много хубав ден!

И реката пак си забълбука,

и животът тръгна да тече,

за да дотъркаля чак до тука

и катуна, и това момче.

Вече сполетя ме постепенно

всичко друго, казано за мен.

Чакам само хубавия ден, но,

циганко, къде го този ден?

Обратно към: [Найден Вълчев][СЛОВОТО]

© Найден Вълчев. Всички права запазени!