Обратно към: [Найден Вълчев][СЛОВОТО]

Така се случи, че след Видин

се спрях във Витебск и Шагал

ми каза, като че обиден:

- Паскен във Видин е живял.

Ала прокудата и него

го е отвяла по света...

- Ах, де го моя Видин, де го! -

Паскен въздъхна и нощта

видя и Елиас Кането

да казва сбогом на Русчук,

ат дълги пътища поет и

забравил детството си тук.

- Къде не бяхме ние всички! -

добави старият Шагал,

но мен за моите козички,

за дъсчен Витебск ми е жал.

- Русчук е сън за мен! - на немски

се чу на Елиас гласът,

- Бон Жур! - в ревери старовремски

Паскен ми махна от отвъд,

но после Кумовата слама

угасна в утрото навън

и срина нежната измама

на този малък звезден сън.

Обратно към: [Найден Вълчев][СЛОВОТО]

© Найден Вълчев. Всички права запазени!