Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]

Иван се бе замислил за лекциите, които пропусна днес. Чудеше се как ще изкара и тоя семестър, след като изобщо не наминаваше към университета. Освен това го тревожеха и силните болки в краката, които имаше от известно време. Не бяха много силни, но го караха да куца като някой стар дядо.

А проклетия тротоар до спирката сякаш беше безкраен, все не се виждаше малката, синя измислица на общината пред, която спират автобусите. А беше студ - не се траеше. Иван си потракваше със зъби, като от време на време правеше по някоя гримаса, за да изрази непрекъснатите болки в краката си.

- Ей, младеж! Какъв си такъв, бе! Я се виж, младо момче пък как креташ.

Иван се обърна по посока на гласа, осъзнавайки че става дума за него. Беше стара жена със забрадка и строго лице.

- Ми спри са де. А-а, бива ли такова неуважение към старите хора? Спри сега да ти кажа нещо.

Иван отегчено фокусира поглед върху нея, донякъде и за да починат за малко краката му.

- Слушай сега. Аз живея ай-тука на първия етаж и вече няколко дена те гледам как се сурнеш по тоя тротоар като някакъв михлюзин. Ми стегни се де, коя мома ще те вземе такъв куц, а?

Иван вдигна рамене.

- Слушай сега. От стар човек акъл искай! Знам го аз лека за болки в краката. Аз всички лекове знам. Ще почнеш от днеска и ще си хапваш такава, кажи го, едра... морска сол, дето викат хората. Като посвикнеш само нея ще ядеш. То ще хване дикиш до ден-два.

Иван вдигна вежди.

- Айде и със здраве, пък като се оправиш ела да кажеш едно мерси. - каза лукаво бабата и се метна на един автобус, който не бе затворил врати.

***

След три дни Иван слезе на синята, автобусна спирка, огледа се и пресече тичешком улицата. Поогледа се и влезе в малката кооперация. Изкачи леко стълбите до първия етаж, прецени кой апартамент му бе показала бабата и звънна. Показа се възрастен мъж, който го огледа въпросително.

Иван преглътна на сухо:

- Ами имаше тука една баба... - каза.

- Ами да, тя умря. - каза онзи и затвори вратата.

Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]

© Марин Тодоров. Всички права запазени!