Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]

Всичко започна едно майско утро през късната пролет на 1972 година. Беше топла пролет, дръвчетата бяха отрупани с цвят, птичките припяваха навън, а аз се чудех защо имам толкова много пърхот.

Всичко около мен бе някак спокойно и ме предразполагаше да не мисля много много. Още повече, че този ден трябваше да бъда на манифестация и ме бе обхванал някакъв предстартов мързел - казвам това просто защото не искам да употребявам думата апатия. Толкова ми бе скучно и безинтересно на тези манифестации - бих предпочел да си седна някъде на спокойствие в парка с някоя книжка и да прекарам деня на слънчице...

Надигнах се от леглото, в което още се излежавах и погледнах през прозореца - вън цареше оживление. Хората кой знае защо бяха наизлезли по улиците и явно изпитваха доволство от предстоящото.

Закандилках се из стаята и започнах да търся дрехите, които бях разхвърлял из цялата стая преди да си легна.

Облякох се непохватно и се заех да приведа външния си вид в поносима за обществеността си форма.

Сресвах се пред огледалото, когато забелязах че съм облякъл пуловера си обратно - лицето беше на гърба ми...

Без да мисля започнах да го събличам, но се спрях. Облечен по този начин нямаше да топли по- малко. Нали?

Оставих го така и излизайки от къщи се питах защо съм решил, че съм облякъл пуловера си обратно- след като така си беше съвсем същия. Установих че просто защото винаги съм го носил по другия начин съм решил, че така не може да се носи... Ама че глупаво...

***

Събрахме се няколко стотин човека в единия край на градчето ни и се готвехме да потегляме към центъра. Явно бях направил впечатление с обърнатия си пуловер, но хората още се чудеха как да реагират. Един познат, който живееше в една пресечка току до събралата се група, се приближи до мен и ми прошепна в ухото: "Облякъл си пуловера обратно. Скрии се тук зад мен да не те гледат хората и иди до мойта къща, знаеш я къде е, да се преоблечеш..."

- Няма нужда - казах. Знам добре как съм си облякъл пуловера.

- Но той не се носи така...-възмутен каза един друг човек до мен.

- Защо? - аз пък бях невъзмутим.

- Ами шарките му са на гърба ви...

- ...? - казах. А, защо шарките трябва да са отпред? Има ли някаква основателна причина?

- Ами вижте етикетчето на яката ви е отпред - додаде някой.

- ...? - казах. Защо етикетчето трябва да е отзад? - вече уморено отвърнах.

Около мен хората започнаха да шумят. Явно повечето за момент бяха забравили за манифестацията.

Тъжно подхванах, виждайки безнадежността ограничените им мозъци да схваната мисълта ми:

- И изобщо хора, да не би така да ми топли по-малко? Или да би да има някакво несъответствие с тялото ми? Или да не би да пламне като съм го облякъл така?

Шумът около мен зазвуча гневно. Към мен се приближи човек в костюм, сложи си очилата и попита:

- Какъв е този цирк?

- Никакъв - казах. Какво ви смущава?

- Смущава ме това, че занимавате хората с несъществени дейности. Аз отговарям за всичко тук и точно в този момент вие ми се струвате много излишен...

- Много ви благодаря. - казах. Стиснах му ръка и се отправих към къщи.

***

Прекарах следобеда на една пейка в парка.

Четях и се радвах на топлото пролетно слънце.

За пуловера забравих съвсем.

***

(Разказът е недовършен, но авторът го е започнал по действителен случай и с идеята да завършва как съгражданите му започват да го томозят систематично и най- накрая го убиват...)

Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]

© Марин Тодоров. Всички права запазени!