![]() ![]() Немият принцНа 131313, подарък за рожден ден
В едно малко градче преди много, много години живели две сестри. По-голямата била любимка на всички. Тя била много красива. По-малката се казвала Сиси и била обикновено момиче, по-скоро чаровно, отколкото хубаво. Хората дори я мислели за грозничка. Тя много мечтаела за далечни земи с високи планини и необятни морета. Един ден решила да тръгне по широкия свят да осъществява мечтите си. Вървяла дни и нощи, месеци години. Видяла какви ли не природни красоти. Накрая стигнала далечно царство и решила да си почине. Започнала работа в двореца като прислужница на принца. Този принц бил много капризен. Когато искал да остане сам, тропвал с крак и всички трябвало да излязат. Когато искал нещо, звънвал с едно златно звънче и прислужницата му трябвало веднага да се появява. А ако малко се забавела или не направела нещо точно както той иска, я уволнявали. Принцът освен това не говорел, а комуникирал с бележки. Царят и царицата какво ли не правили, за да го накарат да каже поне една думичка, но нищо не помагало. Идвали всякакви магьосници и знахари, които се опитвали по всякакъв начин да го накарат, дори с хипноза опитали, но той все си мълчал. Сиси много харесала принца, въпреки многобройните му капризи и решила да го накара да проговори. Решила да се направи на няма. Всяка вечер оставяла малко стихче на шкафчето му и отваряла прозореца. Когато се прибирала в стаята си, излизала на терасата и пеела. Отначало принцът не обръщал внимание на листчетата и песните, но любопитството започнало да го човърка. Една вечер се заслушал в песента и много му харесала. Сетил се за листчетата и прочел стиховете. Оттогава всяка сутрин като се събудел, искал вече да е нощ, за да слуша песните и да чете поредното четиристишие. Една вечер, когато се прибрал в стаята си, не открил листче на шкафчето си. Претърсил цялата стая, но стихотворение нямало. Дълго чакал на прозореца красивият женски глас да запее, но и това не станало. Легнал си, но не можел да заспи бил свикнал да заспива четейки листче и слушайки песен.Посегнал към звънчето, но отдръпнал ръката си. Станал и отишъл до стаята на Сиси. Почукал и зачакал. А тя вече си мислела, че той няма да дойде да попита защо няма стихотворение и почти се била отчаяла.Когато чула, че се тропа на вратата скочила от леглото и отворила. Защо тази вечер нямах стихотворение? попитал принцът. Той дори не усетил как проговорил, толкова много искал да получи своето четиристишие. Сиси била на върха на щастието. Но вие говорите! възкликнала тя. Да, усмихнал се принцът. вие също. Вие ли пеете толкова хубаво? за първи път той я погледнал в лицето и начаса се влюбил. Старая се за вас. отвърнала Сиси и се изчервила. В това време царят и царицата, които дочули този разговор,дошли да видят дали наистина синът им е проговорил. Радостта им била огромна. Благословили младите и Сиси и принцът се оженили. Така момичето от малкото градче, което хората наричали грозно, с упоритост и любов успяло да спачели сърцето на тъй капризния принц.
![]() ![]() ![]()
© Деница Исова. Всички права запазени!
|