Обратно към: [Камелия Величкова][СЛОВОТО]

Имам една малка, дървена китара в ъгъла до леглото. С нея сме приятелки. Забавляваме се. Тя ми разказва истории и сънища. Мечтаем заедно понякога — като няма с кой друг...

Веднъж ми разказваше за пуст, кръгъл остров в Тихия океан с бели пясъци и синьо — зелени вълни.

Аз и разказвах само истории за неща, които не са ми харесвали. Понякога така силно свирих... по — точно дрънчах, че често късах струните и. Пея фалшиво и често преграквам. Но тя — никога. Винаги има точен, невероятно мелодичен глас.

Един ден, когато плъзнах длан по струните и, тя изкрещя.

— Стига-а-а-ааа! Не искам повече да бъда китара. Вчера слушах по радиото някякав барабан и... и искам да бъда вече барабан.

Китарата ми до такава степен се беше вманиачила в тази идея, че започна да се блъска с всички сили в стената.

Хванах я за грифа и и казах:

— Не можеш да се промениш така!

Тя ме удари по главата и започна да тропа по пода. Блъскаше се, дереше се, удряше се...

На вратата се звънна. Бяхя съседите. Развикаха се да спра този шум.

— Китарата ми е изпаднала в криза. Не може да се овладее!

Съседката от долния етаж погледна китарата в ръката ми и се засмя.

— Държа я сега, но веднага щом я оставя на мястото и, ще заблъска по пода.

Объркана съм! Съседката пита дали ще може да използва телефона.

Дойдоха след тридесет и три минути. Бяха от клиниката за психично болни. Зарадвах се, че ще се отърва от китарата, докато се излекува.

И изведнъж сложиха усмирителна риза... на мен и ме качиха в колата.

Съседите се прибраха кротко по домовете си, а китарата... с китарата не знам какво е станало.

Озовах се в малка, чисто-бяла стая с един бял лист в ръка и си нарисувах китара. Така започнах да свиря по нарисуваните и струни. Понякога дори си мислих, че старата се е счупила от блъскане в стените и тази бялата — от листа — беше нейният ангел. Не знам!

А докторите продължаваха да мислят, че съм луда. Грешат! Понякога откриваш музика и в тишината, и в тихото щастие и в крещенето.

Обратно към: [Камелия Величкова][СЛОВОТО]

© Камелия Георгиева Величкова. Всички права запазени!