Обратно към: [Камелия Величкова][СЛОВОТО]

Не се събуждам пак

От последното звънене на часовника

Последния път пак стана така

Ставам последна в семейството

И тръгвам на училище

Качвам се от последната врата в трамвая

Заставам до стъклото отзад — последна

И гледам последните къщи неогряни от слънцето

Стигам последна за часа

Класната ми стая е на последния етаж— последната

Влизам и сядам на последния чин

Само от последния прозорец се вижда хоризонта

А до мен седи момче — последния хомосапиенс

Крие се под чина, защото изпитват на последния урок по химия

Последния човек когото искам да видя е директорката

Тя тържествено ми казва, че имам последно предупреждение за изключване

За последен път обяснявам на съучениците си, че са последните идиоти

И че последният брой на каталога за гримове не е щастието в живота

Изнервям се и си казвам, че за последно ходя на училище

И пропускам последните часове

Похарчвам си последните стотинки до обяд

Изпушвам последната цигара, запазена от вчера

Иска ми се тя да е последната в живота ми, но едва ли

Последната глътка кафе се стича студена в гърлото ми...

Когато дойде последния учебен ден, първа ще хвана последния влак

И от първото купе ще гледам града за последно

Първа ще сляза на последната гара

Ще прегърна първа мечтите си

Които оставих тук последното лято

И ще се смея с тях пак първа

Само че... който се смее последен, се смее най-добре

Обратно към: [Камелия Величкова][СЛОВОТО]

© Камелия Георгиева Величкова. Всички права запазени!