Обратно към: [Тея Сугарева][СЛОВОТО]

Синьо-зеленият мирис

на утринна радост

се носи от теб

и ме отнася в пролетта

на моите радости…

После се будя

с погледа ти върху мене

и тъкмо когато отварям очи

(в мига на първия дъх

пробуждане,

на кислорода,

който ще възроди

съзнанието и бедите)…

… в този първи радостен миг

с ухание на младост

те виждам да спиш до мене

и да се вглеждаш в съня си

и да търсиш…

А лашка те реката по течението си

и мята те из несбъднатостите на

живота ни

за които нищо не можем да направим

будни.

Гледам те така сънуващ

и се опитвам да тека успоредно с тебе

но все нещо бъркам

все кривя в грешната посока

Без да знам, че в края ще се срещнем

така или иначе…

или пък няма да има край?

После прегръщам те

нейде в небето

синьо-зелено

И ухаеш ми на младост,

отнесена от вятъра

И пееш песента ни

в просъница.

Обратно към: [Тея Сугарева][СЛОВОТО]

© Тея Сугарева. Всички права запазени!