Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]

Край рекичката пенлива

костенурка си почива.

Щом я зърна отдалече,

Мечо насълзен и рече:

Казват, че си много умна,

и добра, и сладкодумна...

Научи ме от пчелите

как да си спася ушите?

Бръкна ли за мед в пчелина

жилнат ме по десетина

и направят на решето

моето носленце клето.

Баба Костенурка кихна,

после кротко се усмихна:

– Да-а, бедата е голяма,

лек за нея, Мечо, няма.

Хич не питай как ушите

да опазиш от пчелите –

кой на чужди мед налита

жило остро ще опита!

Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]