Обратно към: [Боян Пенев][СЛОВОТО]

(РАЗКАЗИ, ТОМ ПЪРВИ)

В последните пет разказа авторът излага последователно своите впечатления от турско-българската война, в която е участвувал. В разказа "Утрото на паметния ден" се рисуват картини и епизоди, които ни загатват за преживяванията на автора и настроението на войниците в момента, когато се обявява мобилизация и те се готвят да минат границата. В по-дългия разказ "Отвъд" е изобразено навлизането на нашите войски в турска област. След това иде разказът за "Първата победа", по-нататък за ожесточеното сражение пред Одринската крепост "Кайпа", "Нощите пред Одрин". В редица пластични картини Йовков представя най-разнообразни моменти на боя, рисува бегло, по живо отделни лица, които вземат участие в него, изобразява също така обстановката, при която се извършва и развива боят. С особена сила авторът е успял да представи развитието на боя: най-напред момента, когато двете страни се дебнат взаимно, проверяват силите си, след това постепенно усилване на боя, най-високата точка, до която стига, като се превръща в смъртоносна стихия, и най-сетне надделяването на единия противник, сломяването на другия и постепенно стихване. За да бъде картината завършена, авторът рисува бойното поле осеяно с трупове - епилога на кървавата борба.

Когато изобразява всички тия моменти, той проявява не само остра наблюдателност и възприемчивост, но и умение да изрази в съответна художествена форма наблюденията и впечатленията си. При това Йовков никъде не е еднообразен - не излага едни и същи епизоди и настроения. Неговият поглед постоянно разкрива нови неща, нови фигури, незабелязани по-рано, обгръща от всички страни картината на боя и бойното поле - а всеки нов епизод, всеки нов живописен елемент загатва за нови страни в неговата поетическа възприемчивост и способност за пластично рисуване. За да оживи още повече тия изображения, авторът представя на места случайни епизоди, отделни човешки фигури, които изглеждат незначителни на пръв поглед, но които всъщност имат типично значение, разкриват някоя характерна, съществена подробност. В това отношение Йовков се доближава до военните разкази на Лилиенкрона. Много от картините на Йовкова са единствени в литературата ни със своята съдържателност и художественост - както е напр. изображението на боя при "Кайпа" или пък бойното поле на същото място, по което са пръснати множество трупове в най-различни пози. Това е тъй живо и правдоподобно възсъздадено, че ни се представя като една втора действителност, в която неусетно се пренасяме и преживяваме нейния ужас.

Друга особеност в разказите е лиричният елемент, вложен в тях. Всичко е гледано през призмата на едно лично преживяване и настроение в даден момент. Дори когато се опитва да възсъздаде по-обективно околната действителност, авторът като истински поет, без да ще, издава своето лично чувство чрез особената наредба на думите, чрез вътрешния ритъм на речта и особеното подбиране на изразителни средства. А тоя лиризъм не само одухотворява още повече картините на Йовкова, но и усилва въздействието, що оказват те върху читателя. За съжаление, лирическото чувство тук твърде рядко се избистря в по-определена мисъл, в едно по-определено съзнание, което иде от трагичната страна на войната. Че Йовков не е лишен от вътрешни условия, които биха му помогнали да долови трагизма на войната, се вижда преди всичко от отношеняето му към нейните условия и факти. Той не е обзет нито от омраза и злоба към врага, нито от заслепен и реторичен патриотизъм. В разказите си остава предимно художник, чийто интерес към живота и човека се определя от едно по-високо нравствено чувство и самосъзнание. Навред ние долавяме неговото състрадание към измъчения човек, неговата скръб при вида на опустошенията и разоренията, които оставя след себе си една озверена маса, хипнотизирана от страхотиите и кървавата стихия на войната. През едно есенно утро широко пред неговия поглед се разкрива бойното поле при Кайпа и той вижда по него не трупове на победени противници, а нещастни жертви на жестоката война.

"И ясно, и изведнъж изпъкваше тъжната интимност на едно семейство, трагичната участ на един човек, на един баща. Нима в тия злочести мъртъвци можеше да се вижда врагът, нима имаше място сега за ненавист, за мъст. Тия ризи, тия бедняшки прикърпени дрехи - и те са били грижливо сгъвани с треперещите пръсти на някоя любеща ръка, и върху тях са падали едрите, горчиви сълзи на раздялата..." ("Нощите пред Солун")

В същото време навред в разказите на Йовкова се долавя затаена, но силна обич и привързаност към родния край - една дълбока обич, за която са чужди престореният патос и декламацията.

Във връзка с войната е и големият разказ "Балкан", в който централна фигура е кучето Балкан. Тук авторът изобразява живота в едно погранично добруджанско селце през най-тежките дни на войната - когато чужди войници нахлуват в българските краища и се настаняват като пълновластни господари, без да срещат нийде каква да е пречка, понеже онези българи, които биха се противопоставили, се намират на друга една, съвсем дадечна граница и се бият там с друг неприятел. Жените и единствените мъже, които са останали - дядо Маринко, Къньо кръчмаринът и един ранен войник - чувствуват като непоносима болка бедствието, сполетяло техния край - чувствува това бедствие дори и псето, което дълги години вярно е пазило заедно с войниците българската граница и цял ден е обикаляло от един пост до друг. Преди още да навлязат неприятелски войски, нашите войници напускат селото и отвеждат Балкан със себе си. Но един ден, когато всички в селото са угнетени от скръб, мълчаливо понасят своето нещастие и избягват да се срещат с неприятелските войници, Балкан се завръща неочаквано, за голяма радост на селото. Той иде да върши отново своята предишна служба. Ала на старата граница Балкан среща чужди войници, долавя уплахата, която е завладяла селото, със своя непогрешим инстинкт предугажда, че тук се е случило някакво голямо нещастие, и започва да вие нощем. Една вечер Балкан се хвърля настървен върху двамата чужди войници, ала те го хващат и го убиват.

Това е мотивът, мъртвата схема на разказа, която представяме в най-груби черти. При обработката на тоя мотив авторът разкрива същите ценни качества, за които свидетелствуват първите му разкази. Нещо повече: тук той проявява по-развит похват за изобразителност, по-съзнателно отношение към техниката и стила на разказа, а също така влага в новото си произведение по-значително и по-богато психологическо съдържание. Целият разказ е проникнат от искрено чувство и е изграден върху едно непосредно вживяване в дадената действителност. Трябва да отбележим, че Йовков разполага с богат запас от наблюдения - той е имал както външна, тъй и вътрешна възможност да узнае народната душа, за което свидетелствува не само разказът "Балкан", но и отбелязаните по-рано, също така фейлетонът "Те победиха", а особено последното му произведение "Земляци".

Като наблюдателен психолог Йовков се проявява и когато рисува животни.

При това той си поставя една много трудна задача - да възсъздаде онези моменти, когато човекът и животното се сливат в едно общо страдание, чувствуват се сближени, свързани чрез едно общо нещастие или чрез несгодите и мъките на един тежък всекидневен труд.

Още едно ценно качество на разказите е техният стил. Йовков винаги е искрен и се домогва към такъв изказ, който най съответствува на неговото душевно състояние и завършено изразява неговите схващания и наблюдения. Стилът му е оригинален, свеж и с вътрешно движение. В лиричните места ритъмът на този стил и чувството на автора са в пълна хармония. Йовков се старае да избягва шаблонните фигури и фрази, стереотипните сравнения и олицетворения, които са лишени от емоционална и пластична стойност. С особена свежест, образност и поетическа сила се отличава тоя стил там, дето Йовков рисува природата и нейните разнообразни, настроения. Обикновено той успява да одухотвори природните картини, като влага в тях или своето лично чувство, или пък общото колективно настроение в даден момент и ги превръща по такъв начин в художествени символи на определени преживявания.

"Като че цялата гора по някакво чудо беше разцъфнала, отрупана с едри фантастични цветове... А долу по земята, из опадалата шума, показаха се ниски дъбови шубрачки, с яркочервени, сякаш потопени в кръв листа. Те бяха извънредно много, покриваха целите пространства. Като че това бяха някакви зловещи и странни цветя на тая трагична есен..." ("Отвъд").

Недостатъците на тия разкази са от формален характер. Някои не са издържани откъм композиция; авторът не успява винаги да съсредоточи съдържанието около един основен мотив. На места главният мотив и ръководната художествена идея са подчертани ясно. Оттук произтича и известно несъответствие, несъразмерност между отделните части на разказа. Но, повтарям, това са недостатъци от формален характер. Те могат да се избегнат. Важното е, че в душата си Йовков таи един твърде богат извор от наблюдения и впечатления - разполага с ценен и разнообразен материал за творческо възсъздаване.

От всичко, което е писано досега в литературата ни около турско-българската война, това е най-ценното в художествено и психологическо отношение.

10. V. 1916

(Печата се по в. "Съвременник", 1931, бр. 35-36, с. 2. Под статията е поместена следна табележка на редакцията: "Явно е, че тая характеристика е писана като доклад за награда. Намерена е в стенограмите на покойния Боян Пенев, дешифрирана и предадена тук изцяло.")

Обратно към: [Боян Пенев][СЛОВОТО]