![]() ![]() Глинени мушмулиТова не става за заглавие на приказка си рекох. Става, става! чух тъничко гласче. Кой каза Става, става!? притеснено се огледах. Наоколо не забелязах нищо, което би могло да каже Става, става! Аз казах Става, става!! пак се обади гласчето. Проучих по-обстойно близката околност, но пак не можах да разбера откъде идва това Става, става!... Добре, де, в крайна сметка има ли значение? Щом става става! И започнах: Едно дърво си растеше край пътя. Но то беше малко особено! Закачиш ли на него табела Череша, раждаше череши! Сложиш ли Круша появяваха се круши! Веднъж недобросъвестни люде го бяха накичили от едната страна с Ябълка, а от другата с Копър! Няма да казвам какво се получи... Така или иначе дървото растеше и раждаше. Но всъщност дълбоко в себе си вярваше, че е мушмула. И му се искаше да даде съответния плод! Ама нямаше кой да му сложи подходяща табела... Имаше, имаше! изцвърча гласчето. Абе, какво си ти, дето само ми се бъркаш? реших да се ядосам аз. Не си много страшен! присмя ми се пискливото. Не съм, ама като спра да пиша и ще видиш! заканих се злонравно. Е-е, недей така де, има още приказка! Добре, но ще мълчиш! Само ме разсейваш! ...Един ден пътуващ грънчар се разположи под дървото да продава стоката си. Имаше чинии, стомни, делви и гърнета. Имаше и разни украшения. Деца се нароиха и започнаха да зяпат. А сред залисията едно от тях посочи някакви дрънкулки и извика: Ей, вижте бе, глинени мушмули! Така, така! не се стърпя гласчето. Грънчарят се усмихна, взе парче картон и написа относително грамотно: Разни стоки, украйшения и глинени мушмули!. После закачи надписа над сергията си на дървото. Беше шум, беше суета, кой каквото купил купил и човекът си откара грънците. Но табелата остана. А един ден, леле мале, хората, минаващи по пътя що да видят?!! Цялото дърво отрупано! Клоните му натежали и висят чак до земята разни стоки, украйшения и глинени мушмли! Така, така! изпищя гласчето.
![]() ![]() ![]() © Петър Чухов. Всички права запазени! |